Методология и източници

Този атлас показва всички проекти по програмата „Мария Склодовска-Кюри“ от 1996 до 2026 г. Официалното табло на Европейската комисия започва от 2014 г., а юбилейната карта представя 88 подбрани истории. Тук са всичките 42 441 проекта — затова е важно да е ясно как са подбрани.

Източник на данните

Всичко идва от отворените данни на CORDIS — официалната база на ЕС за финансирани изследователски проекти. Използван е снапшотът от 2026-09-13. Данните се преизтеглят и обработват от скрипт, който записва адрес, дата и контролна сума на всеки изтеглен файл.

Как разпознаваме проектите „Мария Кюри“

Програмата е преименувана два пъти и е живяла в различен клон на всяка рамкова програма, така че няма един код, по който да се филтрира. Правилата по програми са:

Спорните решения

• Мрежите за обучение са включени. В FP5 (HPRN) и FP4 (FMRX) те още не се наричат „Мария Кюри“, но в FP6 същият инструмент официално става Marie Curie RTN. Изключването им би прекъснало времевата линия. Тези проекти са маркирани като „включен след преглед“.
• Кодовете на схемите не се използват за FP4. 142 проекта в FP4-ESPRIT носят кодове EIF, OIF, IIF и EST, които от FP6 нататък означават Marie Curie, но там са информационни проекти. Затова за FP4 се разчита само на програмния клон.
• Достъпът до големи съоръжения е изключен. FMGE в FP4 и HPRI в FP5 финансират инфраструктура, а не стипендии за изследователи.

Точност на местоположенията

Проектът няма едно място. На картата се показват координаторът и всички партньори, а линиите ги свързват. CORDIS дава координати за повечето организации; за останалите се използва офлайн географски указател по град, а в краен случай центърът на държавата. Приблизителните точки се рисуват кухи, за да не изглеждат по-точни, отколкото са.

Разлики с официалните числа

• Таблото на MSCA брои от 2014 г. насам и посочва над 18 000 проекта. Тук за същия период са 20 425.
• Комисията посочва над 150 000 подкрепени изследователи. CORDIS не публикува имена на стипендиантите, затова тук се броят проекти и организации, не хора.
• Числата се променят при всяко месечно обновяване на CORDIS и при подписването на нови договори.

Текстовете

Описанията на проектите са оригиналните текстове от CORDIS, на английски. Те винаги стоят на страницата на проекта.

Над тях, на български, стои кратко обяснение в две изречения, написано от езиков модел (gemma4:cloud) по текста на CORDIS — засега за 40 107 проекта. Всяко такова обяснение носи етикет „Резюме от ИИ“ и стои в отделна секция от оригинала. Моделът вижда само описанието на проекта: не търси в интернет и не добавя факти отвън. Инструкцията му забранява рекламни думи и обещания, които източникът не прави.

Преди да бъде публикувано, всяко резюме минава автоматична проверка: отхвърля се текст извън 12–70 думи, текст, който не е на кирилица, текст със забранени думи и дума, която смесва двете азбуки. Отхвърленото просто не се показва — тогава на страницата остава само оригиналът от CORDIS.

Тези резюмета са помощно средство, не източник. Когато има разлика, меродавни са текстът на CORDIS и връзката към проекта.

Лицензи

• Данни за проектите: CORDIS, © European Union, решение за повторна употреба
• Картни тайлове: OpenFreeMap / OpenMapTiles, © OpenStreetMap
• Геокодиране: GeoNames (CC BY 4.0)

Грешка в данните?

Пишете ни на admin@nauka.bg. Всяка проектна страница има връзка към оригиналния запис в CORDIS, така че всичко може да се провери.

Кой прави атласа

Атласът е на Сдружение „Форум Наука“ (БГ Наука) и е част от K-TRIO — Researchers in the Knowledge Triangle, проектът на Европейската нощ на учените в България. Координатор е Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Програмата на Нощта на 25 и 26 септември 2026 г. е на night.nauka.bg, а какво представлява проектът е разказано в тази статия.